Парламентарни избори, април 2021: проучванията срещу резултата

На 4 април 2021 г. бяха избрани депутатите в 45-ото Народно събрание. Изборите се проведоха по време на пандемията от COVID-19. Според ЦИК към 20:00 ч. са гласували 3 334 283 души, или 50,61% от избирателите в списъците. В парламента влязоха шест формации, а новата партия „Има такъв народ“ (ИТН) стана втора.

Резултатът според ЦИК

Процентите са от действителните гласове за партии и коалиции. Отделно 47 749 избиратели гласуват „Не подкрепям никого“.

Последните проучвания на агенциите

Числата са от таблицата „Преизчислени данни“ в българската Уикипедия: дял сред анкетираните, посочили партия, без отговорите „няма да гласувам“ и „колебая се“. Така те се сравняват с резултата на една и съща база. Таблицата включва и други агенции; тук са тези с проучване в последните три седмици преди вота.

Публикацията на Алфа Рисърч потвърждава числата в таблицата: 28,1% за ГЕРБ, 19,8% за БСП, 12,7% за ИТН и 12,5% за ДПС сред твърдо решилите да гласуват, при 1007 анкетирани с пряко интервю по домовете между 27 и 30 март. Агенцията изрично посочва, че проучването не отчита вота в чужбина.

Колко се разминаха

Разлика спрямо резултата на ЦИК, в процентни пункта:

Грешката е систематична, а не случайна. Всички десет агенции надценяват БСП (с 4,5 до 9 пункта) и подценяват ИТН и Демократична България. Девет от десетте дават на ГЕРБ-СДС повече от реалния резултат. Най-близо до вота е Маркет Линкс със средно отклонение 1,9 пункта за седемте партии. При останалите то е между 2,5 и 3,6 пункта.

Причините за систематичната грешка

Гласуването в чужбина. Извадките на агенциите обхващат само живеещите в България, което Алфа Рисърч посочва в самата си публикация. В изборния район „Извън страната“ ИТН получава 52 317 гласа (30,75% от гласовете там), Демократична България – 29 889 (17,57%), а БСП – само 11 098 (6,52%). Този вот увеличава общия процент на ИТН и ДБ и намалява този на БСП. Той обяснява само част от разминаването: 52 317 от 565 014 гласа за ИТН са подадени в чужбина.

Новите партии. ИТН и „Изправи се! Мутри вън!“ се явяват на парламентарни избори за първи път. Анализът „Провали ли се социологията?“ в „Тоест“ посочва, че партии без изградени структури и постоянен електорат се измерват най-трудно, а младите избиратели, които са по-слабо обвързани с партиите, често решават в последния момент.

Активността. Алфа Рисърч очаква между 2,6 и 2,8 млн. гласували и предупреждава, че при засилени опасения от пандемията те могат да паднат до 2,1–2,2 млн. Реално гласуват 3,33 млн. души, включително в чужбина. По-високата от очакваното активност сваля процентите на партиите с най-мобилизирано ядро и вдига тези на партиите, които привличат по-малко постоянни избиратели. Механизмът е описан в анализ на OFFNews от 2024 г.: ЦИК изчислява процентите само върху действителните гласове, затова грешката в оценката на активността се пренася директно върху процентите. Повече има в материала защо агенциите се разминават.

Следващите избори, само три месеца по-късно, са разгледани в „Парламентарни избори, юли 2021“. Как неопределените влияят на процентите, е обяснено в „Неопределени избиратели и активност“.