Парламентарни избори, октомври 2022: проучванията срещу резултата

На 2 октомври 2022 г. се проведоха четвъртите парламентарни избори за по-малко от две години, след като правителството, излъчено от 47-ото Народно събрание, загуби вот на недоверие. Според ЦИК са гласували 2 601 963 души, или 39,41% от избирателите в списъците. В парламента влязоха седем формации, а ИТН остана под 4-процентовата бариера.

Резултатът според ЦИК

Бариерата от 4% се изчислява от 2 505 271 действителни гласа за партии и коалиции и е 100 211 гласа. „Не подкрепям никого“ избират 87 635 души.

Последните проучвания на агенциите

Данните са от таблицата в английската Уикипедия, сверена с българската; процентите са сред посочилите партия. Всяка агенция е с последното си проучване.

Числата на Галъп интернешънъл съвпадат с публикуваното от БНР на 30 септември: ГЕРБ-СДС 25,8%, ПП 16,6%, ДПС 13,2%, „Възраждане“ 12,8%, БСП 9,2%, ДБ 7,8%, ИТН 4,2% и „Български възход“ 4%, от гласовете за партии, при 1009 пълнолетни, анкетирани лице в лице между 20 и 27 септември.

Колко се разминаха

Разликата е в процентни пункта, „+“ означава надценяване. Това са едни от най-точните предизборни проучвания в периода: средното отклонение за осемте партии е между 0,9 (Алфа Рисърч) и 2,0 пункта (агенция „Медиана“). Всички агенции поставят ГЕРБ-СДС на първо място и ПП на второ, а девет от десетте грешат за ГЕРБ-СДС с по-малко от 2 пункта. Единствената обща грешка е подценяването на ПП – с между 1,2 и 3,9 пункта.

Чужбина, бариера и активност

Гласовете от чужбина. Агенциите правят проучвания само в България. В изборния район „Извън страната“ ПП получава 38 202 гласа (22,28% от гласовете там), а ДПС – 54 520 (31,80%). Без тези гласове делът на ПП в общия резултат би бил по-нисък, което обяснява част от систематичното ѝ подценяване. За ДПС ефектът е още по-голям, но там агенциите са по-близо до резултата.

Партиите около бариерата. ИТН получава 3,83% при оценки между 3,8% и 4,7%, а „Български възход“ – 4,63% при оценки между 2,5% и 5,2%. Анализът на OFFNews от 2024 г. за точността на агенциите обяснява, че за партия близо до 4% проучването може да даде само вероятност да мине бариерата, а не сигурен отговор: дори при точна извадка статистическата грешка е съпоставима с разстоянието до прага. Как се изчислява тази грешка, е обяснено в „Статистическа грешка“.

Активността. При 39,41% гласували оценката кой реално ще отиде до урните определя процентите. Според същия анализ ЦИК изчислява дяловете само върху действителните гласове за партии, затова всяка грешка в оценката на активността се пренася в процентите на партиите с различно мобилизирани избиратели. Повече има в материала неопределени избиратели и активност.

Предишните избори са разгледани в „Изборите „две в едно“, ноември 2021“, а следващите – в „Парламентарни избори, април 2023“.