Медиана

архив на социологическите проучвания

Речник

Избирателна активност: делът на гласувалите

Също: активност, явяване, участие в изборите

Избирателната активност е делът на гласувалите от избирателите в списъците. Как се изчислява, защо знаменателят е спорен и как я оценяват проучванията.

От Редакция на МедианаПубликувано: 2 мин. четене
Бронзова урна с надпис за всеобщото избирателно право от паметник в Париж
Снимка: Jebulon · CC0, източник

Избирателна активност е делът на гласувалите от всички избиратели с право на глас, вписани в избирателните списъци. Тя се изразява в проценти и е един от първите показатели, които ЦИК съобщава в изборния ден и след него.

Числата за един избор

По решение № 3972-НС на ЦИК за парламентарните избори на 27 октомври 2024 г. в избирателните списъци са вписани 6 619 877 избиратели, още 214 008 са дописани в изборния ден, а гласували са 2 570 629 души. Простото деление на гласувалите на вписаните дава малко по-различен резултат според това дали се броят и дописаните в изборния ден. Затова за официалния процент се гледа съобщението на ЦИК, а при сравнение между избори се използва един и същ начин на изчисление. Процентите за всеки избор са в страниците на раздела „Избори“.

Защо знаменателят е спорен

Избирателните списъци в България са по-големи от цялото население на страната. Предварителната оценка на НСИ от Преброяване 2021 е 6 520 314 души към 7 септември 2021 г., при това заедно с децата. НСИ обяснява разликата между регистрите и преброяването главно с нерегистрираната външна миграция. С други думи, сред записаните избиратели има хора, които живеят извън страната. Затова официалната активност изглежда по-ниска от участието на живеещите в България.

Активността в проучванията

Агенциите не знаят предварително кой ще гласува и я оценяват по отговорите: колко сигурно е, че човекът ще гласува, дали е гласувал миналия път, колко се интересува. Насоките на ESOMAR и WAPOR искат проучванията да мерят вероятността за гласуване и да посочват ясно дали дяловете на партиите са от всички пълнолетни, от имащите право на глас или от вероятните избиратели. Насоките допускат в края на кампанията агенцията да премине от всички избиратели към „вероятни избиратели“, но тази промяна трябва да се отбележи ясно, защото променя основата на числата. Колкото по-ниска е активността, толкова повече зависи резултатът от това кой реално ще отиде до урните. Как моделите на активността разделят агенциите, е описано в „Неопределените избиратели и активността“, а данните за всеки избор поотделно са в раздела „Избори“.

Източници

  1. ЦИК, Решение № 3972-НС от 30.10.2024 г. (публикувано от БТА)
  2. НСИ: Население и демографски процеси през 2021 година
  3. ESOMAR и WAPOR: Guideline on Opinion Polls and Published Surveys (2014), т. 8.1

Терминът е обяснен от редакцията по източниците, посочени по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@mediana.bg.