Неопределените избиратели и активността: от всички пълнолетни до решилите да гласуват

В едно проучване не всички хиляда души казват за кого ще гласуват. Част от тях не знаят, част няма да гласуват, част отказват да отговорят. Как агенцията постъпва с тях, променя числата повече, отколкото статистическата грешка. Затова двата въпроса, „кой ще гласува“ и „какво ще правят колебаещите се“, са в основата на всяко предизборно проучване.

Три различни основи

Един и същ резултат може да се даде спрямо три различни групи:

• всички пълнолетни в извадката, включително тези, които няма да гласуват;
• заявилите, че ще гласуват, включително още неопределените;
• решилите за кого ще гласуват: само хората, посочили конкретна партия.

Дяловете от третата основа са по-високи и изглеждат по-близо до изборния резултат, защото и ЦИК изчислява дяловете от действителните гласове. Например Алфа Рисърч представя в доклада си от февруари 2026 г. водещата формация с 32,6% „от решилите за кого ще гласуват“, а одобрението за лидерите дава като дял „от пълнолетните граждани“. Двата вида числа не трябва да се смесват.

Колко души остават

Колкото по-тясна е основата, толкова по-малко интервюта стоят зад нея. Насоките на ESOMAR и WAPOR предупреждават, че при предизборните проучвания ефективната извадка понякога пада наполовина, и изискват да се посочва реалният брой хора, на които се основават дяловете на партиите. Ако от 1000 души само 550 са решили за кого ще гласуват, грешката при 50% расте от около ±3,1 до около ±4,2 пункта. Как се смята тя, обясняваме в „Статистическа грешка“.

Защо неопределените трябва да се публикуват

Насоките изискват в публикацията да се дадат дяловете на отговорилите „не знам“ и на тези, които няма да гласуват, винаги когато това променя тълкуването. Те дават пример: смисълът на един резултат е съвсем различен, ако неопределените са 5% или 50%. За предизборните проучвания тези числа трябва да се публикуват винаги, а когато агенцията премине от всички избиратели към „вероятни избиратели“ в хода на кампанията, промяната трябва да се отбележи ясно.

Неопределените не са просто шум. ESOMAR и WAPOR напомнят, че хората променят решението си дори в последния момент и че колебаещите се могат да решат изхода. Американският пример е добре проучен: в оценката на AAPOR за изборите през 2016 г. около 13% от гласувалите в Уисконсин, Флорида и Пенсилвания са решили в последната седмица, и то с голяма разлика в полза на единия кандидат (около 30 пункта в Уисконсин). Проучванията, правени седмица по-рано, не са могли да уловят това.

Как се оценява активността

Агенциите питат колко сигурно е, че човекът ще гласува, дали е гласувал миналия път и колко се интересува от изборите. От отговорите се прави модел на „вероятния избирател“. Алфа Рисърч например превръща декларираната готовност в брой хора: в края на февруари 2026 г. „около 3 млн. души“ заявяват категорична готовност да гласуват, при около 3,1–3,2 млн. през декември и януари. Такава оценка е само толкова добра, колкото е честен отговорът; Pew Research Center сочи социално желаните отговори, като преувеличаването на собственото участие, сред грешките, които извадковата формула не хваща. AAPOR отчита и обратния риск: моделите, нагласени по активността на предишни избори, могат да сгрешат, когато някои групи излязат да гласуват повече от обичайното.

Защо официалната активност изглежда ниска

Активността е дял на гласувалите от избирателите в списъците. По решение № 3972-НС на ЦИК на изборите на 27 октомври 2024 г. в списъците са 6 619 877 избиратели, още 214 008 са дописани в изборния ден, а гласували са 2 570 629. Официалният процент на активността ЦИК публикува отделно (данните по избори са в раздела „Избори“); простото деление дава малко по-различни числа според това дали се броят и дописаните. Самите списъци са по-големи от цялото население, което живее в страната: по предварителната оценка на НСИ то е 6 520 314 души към 7 септември 2021 г., включително децата. НСИ обяснява разликата между регистрите и преброяването главно с нерегистрираната външна миграция. Част от записаните избиратели живеят в чужбина и не могат да попаднат в извадка, правена в България. Затова сравнението между заявената в проучване активност и официалния процент е подвеждащо, ако не се отчете знаменателят.

Какво да търсите в публикацията

Добрата публикация казва на каква основа са дяловете, колко души стоят зад тях, колко са неопределените и колко няма да гласуват. Термините са в речника: неопределени избиратели и избирателна активност.