Парламентарни избори, октомври 2024: проучванията срещу резултата

На 27 октомври 2024 г. се проведоха седмите парламентарни избори от април 2021 г. насам. Според ЦИК са гласували 2 570 629 души, или 38,94% от избирателите в списъците. Предизборната картина беше нова: през септември ДПС се раздели на „ДПС – Ново начало“ (ДПС-НН) и „Алианс за права и свободи“ (АПС), а БСП се яви в коалиция „БСП – Обединена левица“. Партия „Величие“ остана с 3,999%, но по-късно влезе в парламента след решение на Конституционния съд.

Резултатът според ЦИК

Бариерата е 97 458 гласа – с 20 гласа повече, отколкото получава „Величие“. Конституционният съд допуска за разглеждане жалбите срещу изборния резултат и назначава експертиза с повторно преброяване в 1777 секции. С решение № 1 от 13 март 2025 г. по конституционно дело № 33/2024 г. той обявява избора на 16 народни представители за незаконен. В изпълнение на това решение ЦИК с решение № 4158-НС от същия ден обявява за избрани и народни представители от „Величие“.

Последните проучвания на агенциите

Процентите са сред заявилите, че ще гласуват, като в базата са включени и гласовете „Не подкрепям никого“; при Маркет Линкс – и 9,7% неопределени. Затова числата на агенциите са малко по-ниски от изчислените от ЦИК, които не включват „Не подкрепям никого“.

Числата на Маркет Линкс са по публикацията в bTV, а на агенция „Медиана“ – по Investor.bg; делът на ДПС-НН при агенцията е по таблицата в Уикипедия, защото публикацията го описва само като последната партия над чертата. Данните на Галъп, Тренд и Алфа Рисърч съвпадат с обзора на „Свободна Европа“ от 25 октомври. Числата на Екзакта и Сова Харис са по таблицата в българската Уикипедия.

Колко се разминаха

Разликата е в процентни пункта, „+“ означава надценяване. Почти всички партии са измерени с точност до 2 пункта. Изключение е ДПС-НН: всички седем агенции я подценяват с между 4,0 и 6,6 пункта и я поставят зад АПС, докато в резултата тя е с 4 пункта пред АПС. При „Величие“ оценките са между 0,7% и 4,1%. Партията остава на 20 гласа от бариерата, а шест от седемте агенции я поставят под нея.

Колебаещи се, откази и чужбина

Колебаещите се и активността. Агенция „Медиана“ отбелязва в публикацията си, че 18% от решилите да гласуват – около 360 000 души – още не знаят за кого, и че при ниска активност решението им може драстично да промени картината. Маркет Линкс посочва, че заявената готовност за гласуване в проучванията обикновено е по-ниска от реалната. Анализът на OFFNews от октомври 2024 г. изчислява, че по данните на Алфа Рисърч активността може да е между 27,6% и 33,3%, а по данните на Тренд – между 34,1% и 40%. ЦИК отчита 38,94%. Колкото по-широк е този интервал, толкова повече се изместват процентите на партиите.

Отказите и заместването. Същият анализ посочва, че представителността на извадката зависи от това дали агенцията заменя отказалите да участват с други хора. Това условие не може да бъде проверено отвън. Ако избирателите на една партия отказват по-често от останалите, тя ще бъде подценена от всички агенции едновременно. Такава обща грешка се вижда при ДПС-НН, но публикуваните данни не позволяват да се провери дали причината е тази.

Вотът в чужбина не е причината. В изборния район „Извън страната“ ДПС-НН получава 14 332 гласа, или 9,96% от гласовете там – по-малко от общия ѝ резултат. АПС получава 32 617 (22,66%), ПП-ДБ – 29 944 (20,80%), а „Величие“ – 11 141 (7,74%). За „Величие“ гласовете от чужбина имат значение, защото тя е на границата на бариерата.

Как работи бариерата при партии около 4%, е обяснено в „Статистическа грешка“, а предишните избори – в „Изборите на 9 юни 2024“.