Президентски избори 2026 и младите гласоподаватели: какво не показват данните за религията

При най-младите гласоподаватели на първия тур на президентските избори 2026 Андрей Гюров събра между 38 и 45 % по три различни екзитпола, а Илияна Йотова между 17 и 31 % (News.bg, Vesti.bg, bTV Новините). Разликата между агенциите е по-голяма от разликата между поколенията в някои от тях, а нито един от прегледаните източници не пита младите за религията. Затова въпросът за връзката между традиционните ценности и вота остава без пряк емпиричен отговор.

Как гласуваха младите на президентските избори 2026?

Екзитполът на „Алфа рисърч“ отчита сред гласоподавателите между 18 и 30 години 38 % за Гюров, 31 % за Йотова и 9 % за Костадин Костадинов (News.bg). „Тренд“ дава за групата 18–29 години 42,5 % за Гюров и 27,1 % за Йотова (Vesti.bg). „Маркет ЛИНКС“ измерва при поколението Z 45 % за Гюров, 17 % за Йотова и 9 % за Костадинов (bTV Новините).

Възрастовите граници и методите не съвпадат, затова числата не бива да се подреждат като поредица от едно и също измерване. По наша сметка по данни на трите агенции преднината на Гюров сред младите е 7, 15,4 и 28 пункта. Посоката е еднаква във всички три, а размерът зависи от агенцията и от определението за „млад“ (News.bg, Vesti.bg, bTV Новините).

Окончателният резултат от втория тур на 1 ноември е друг; данните при 100 % обработени протоколи са на страницата с резултатите на bTV (bTV Новините). Екзитполовете са от първия тур на 25 октомври, така че не обясняват балотажа (News.bg, bTV Новините). Подробната хронология е в страницата за ЦИК 2026 и президентските избори.

Какво се променя по поколения

Разделението по възраст се вижда най-ясно, когато поколенията се подредят едно до друго. Таблицата показва данните на „Маркет ЛИНКС“ за първия тур.

Източник: екзитпол на „Маркет ЛИНКС“, 25 октомври 2026 (bTV Новините)

Пресметнато по данни на „Маркет ЛИНКС“, прехвърлянето от Gen Z към бумърите е от +28 пункта за Гюров към +15 за Йотова, или общо 43 пункта разлика в преднината (bTV Новините). „Тренд“ показва същата крива: при хората над 70 години Йотова води с 56,8 % срещу 22,2 % (Vesti.bg). Сред избирателите над 60 години са над 40 % от гласувалите за Йотова, а при Гюров този дял е 22,6 %.

Образование и място на живеене преди религията

Възрастта не стои сама. Сред хората с висше образование Гюров води с 39 % срещу 31,7 %, а при средното образование Йотова има 41,3 % срещу 24,7 % (Vesti.bg). Близо една трета (31,8 %) от гласувалите за Гюров са от София, а при Йотова столичният дял е 12,2 %.

Това е основното ограничение при четене на младежкия вот. Млад, висшист и столичанин са признаци, които се припокриват, и екзитполът не разделя ефекта на всеки от тях. Ако една по-късна анкета свърже религиозността с вота, тя трябва да отдели и тези три фактора, иначе ще припише на вярата разлика, която идва от образованието или града. Това е наш извод, не твърдение на агенциите (Vesti.bg).

Какво казва европейското изследване за религиозността у нас

Първите български резултати от Европейското социално изследване показват, че 57 % от православните християни се определят като религиозни, а само 39 % от тях вярват в Бог (Българско национално радио). Според публикацията 11 % от българите са мюсюлмани и 13 % атеисти, а структурата почти не се е променила за 20 години. Социолозите в публикацията разглеждат религията по-скоро като въпрос на идентичност, отколкото на вяра.

Публикацията е от 23 април 2019 г. и не дава разбивка по възраст (Българско национално радио). Затова от нея не може да се каже дали младите българи са по-малко или по-religiозни от по-възрастните, нито как това се отразява на вота. Тя показва само, че „православен“ и „вярващ“ не са едно и също, а в анкета за вота това разграничение е съществено.

Къде са данните за религията и вота

Прегледаните екзитполове публикуват разбивки по възраст, образование и място на живеене (Vesti.bg) и по поколения (bTV Новините). Религиозна принадлежност, честота на богослужение или въпроси за традиционните ценности в тях няма. „Маркет ЛИНКС“ сам посочва, че данните не дават отговор за мотивите на избора.

Подсказките за международни източници като Pew Research Center не доведоха до страница, която свързва религиозността на младите с вота в България, затова не я цитираме. Не твърдим, че глобалната тенденция при поколението Z важи за България, защото нямаме българска разбивка, която да я потвърди или опровергае.

Какво знаем за активността на младите

Докладът на фондация „Силогия“ за младежкото участие през 2013–2026 г. разглежда броя на младите гласоподаватели, дела им от всички гласували и разликите между кохортите 18–23 и 24–29 години (Национален младежки форум). В публикуваното описание няма числа, затова не ги преразказваме. Студенти по политически науки твърдят пред NOVA, че сред хората между 19 и 25 години активността е висока, но без посочено проучване (NOVA).

Активността на балотажа е под 30 % според заглавие на bTV, а областните данни са на страницата с резултатите (bTV Новините). Общите числа за различните избори са в материала за избирателната активност от 1990 до 2026 г..

Как да четем екзитпол за младите

Паралелното преброяване на „Мяра“ даде на първия тур 35 % за Йотова, 31,9 % за Гюров и 12,4 % за Костадинов, но то не е официален резултат (News.bg). Групата на младите в екзитпола е подизвадка и грешката ѝ е по-голяма от общата. Как се формира извадката, обяснява страницата за представителната извадка, а термините са в речника на изборните проучвания.

При сравнение между агенции проверете възрастовите граници, датата на теренната работа и дали се цитира екзитпол или паралелно преброяване. Трите проучвания от първия тур дават една и съща посока при младите, но не и един и същ размер (News.bg, Vesti.bg, bTV Новините).