Ниска избирателна активност и точност на проучванията

Ниска избирателна активност означава, че изборът се прави от малка част от хората, които проучването пита: на парламентарните избори на 9 юни 2024 г. са гласували 34,41 % от вписаните, или 2 268 644 от 6 593 275 души (The Sofia Globe). Това е най-ниската активност за парламентарни избори от 1991 г. насам, когато тя е била 83,87 %. Извадката се прави върху всички пълнолетни, а резултатът се решава от по-малко от всеки трети от тях, затова тежестта на всеки отговор се променя.

Източник: The Sofia Globe, Радио България (The Sofia Globe, Радио България / БНР)

Защо малкият брой гласуващи променя извадката

Типичното проучване интервюира около 1 000 пълнолетни, а гласуват само част от тях. Ако активността е 34,41 % (The Sofia Globe), от 1 000 интервюирани само около 344 ще отидат до урните; това е наше изчисление по данни на Sofia Globe. Именно върху тези 344 души би трябвало да стои оценката за партиите.

Останалите отговори, около две трети от извадката при активност от 34,41 % (The Sofia Globe), са полезни за други въпроси, например за нагласите на цялото население, но не за изхода. Това е различието между нагласа и прогноза, което сайтът пази във всяка публикация.

Какво показва проучването на Алфа Рисърч преди изборите през април 2023 г.

Агенция „Алфа Рисърч“ интервюира 1 113 пълнолетни граждани на 25–29 март 2023 г. (БНТ). Проучването е със стратифицирана двустепенна извадка с квоти и пряко интервю с таблет в дома на респондента. От анкетираните 39 % са казали, че определено ще гласуват, 48 % са заявили, че няма да гласуват, а 13 % са били колебаещи се.

Така дори преди самия избор дялът на „определено ще гласувам“ е бил под две пети от извадката (БНТ). Фактическата активност на изборите на 2 април 2023 г. е била 40,69 % (The Sofia Globe), тоест близо до заявеното намерение. Не бива да се прави общо правило от един случай: близостта на двете числа не гарантира, че намерението се превръща в гласуване винаги така.

Как се променя статистическата грешка при ниска активност

Грешката от ±2,9 % за цялата извадка от 1 113 души е по наше изчисление при проста случайна извадка и 95 % доверие, с формулата за дял от 50 % (БНТ). Тя важи за въпроси към всички пълнолетни. За подгрупата на определено гласуващите (39 % от 1 113, около 434 души) грешката нараства до около ±4,7 пункта, по наше изчисление по данни на БНТ.

При активност като тази от юни 2024 г. подгрупата от около 344 души (The Sofia Globe) дава грешка от около ±5,3 пункта, пак по наше изчисление. Сметката е опростена, защото квотите и теглата увеличават реалната грешка. Затова разликата между две партии от 2–3 пункта в такава подгрупа не е различима от нула.

Защо различните модели на гласуващите дават различни числа

Агенциите решават кой е „вероятен гласоподавател“ по свои правила. Pew описва два подхода: праг, при който се взимат най-склонните към гласуване до очаквания дял, и вероятностен модел с тегла според шанса да гласуваш (Pew Research Center). Изследването на Pew посочва, че моделирането на електората ще продължи да затруднява проучвателите, особено без официален запис за минали гласувания.

В България такъв запис за отделния човек няма в изследването, затова агенциите се опират на самооценка и демографски квоти. Самооценката е слабо място: хората преувеличават намерението си да гласуват, а Pew отбелязва, че предположенията за активността на отделни групи могат да доведат до сериозни грешки (Pew Research Center). Същото изследване е на един необичайно нискоактивен междинен избор в САЩ и авторите му казват, че изводите трябва да се проверят и при други избори.

Колко е нестабилна активността между два избора

Активността в България не е постоянна величина. Между изборите на 9 юни и 27 октомври 2024 г. тя се е повишила с над 4 пункта, до 38,94 % при гласувани 2 570 639 души по междинни данни (Радио България / БНР). По наше изчисление по данни на Sofia Globe и Радио България това е разлика от 4,53 пункта (38,94 минус 34,41) (The Sofia Globe).

Тази промяна е по-голяма от грешката на цялата извадка. Модел, настроен по активността от юни, би подценил електората от октомври, а обратното би го надценило. Международният институт IDEA отбелязва и друг фактор: около 245 000 избиратели, много от тях роми, не са могли да гласуват заради връзката на регистрацията с постоянния адрес (International IDEA). Извадка от всички пълнолетни не показва този ефект.

Как да четете проучване преди избор с ниска активност

Практичният въпрос към всяко проучване е върху колко души е базиран процентът. Ето какво се проверява в публикувания доклад на агенцията и в сайта на ЦИК:

• дали процентите за партиите са върху всички анкетирани, или само върху вероятните гласоподаватели;
• колко са хората в тази подгрупа, а не само в цялата извадка;
• как е определена склонността да се гласува и дали са използвани тегла;
• каква е датата на теренната работа спрямо изборния ден.

Когато агенцията не казва върху каква база са процентите, числото не може да се сравни с резултата на ЦИК. Основите на метода са в страницата за извадката и представителността, а различието между решилите и неопределените се разглежда в материала за неопределените избиратели и активността. Дългият ред на активността е в таблицата от 1990 до 2026 г., а термините са в речника на изборните проучвания.

Какво може и какво не може да се каже при ниска активност

Може да се каже, че нагласите на всички пълнолетни и нагласите на вероятно гласуващите са два различни резултата. Може да се сравни проучване с резултата на ЦИК само при ясна база. Не може да се каже, че малка разлика между две партии в подгрупа от няколкостотин души е реална, нито че заявеното намерение предсказва точния брой гласове.

Следващата сравнима точка е официалната активност на ЦИК за съответния избор. Тя е крайното число, с което се проверява всеки модел на вероятните гласоподаватели; за изборите през октомври 2024 г. то е 38,94 % при обработени всички протоколи, като ЦИК е предупредила, че може да се промени след пререшетяване (Радио България / БНР).