Нагласи към еврото в България в проучванията 2020–2026

Между 2022 и 2026 г. нагласите към еврото в България преминаха от ясен превес на противниците към лек превес на привържениците. В серията на Алфа Рисърч одобрението на членството в еврозоната е 32,8 % при 50,4 % неодобрение през ноември 2022 г., а през юли 2026 г. съотношението е 52 % срещу 45 % (Алфа Рисърч, публикувано на evroto.bg). Евробарометърът от есента на 2025 г. обаче отчита относително мнозинство против еврото, затова резултатът зависи силно от агенцията и от формулировката на въпроса (The Sofia Globe).

Накратко: - Левът е в Механизма на обменните курсове от 10 юли 2020 г., а еврото е валута на България от 1 януари 2026 г. при курс 1,95583 лева за евро (Европейска централна банка (прессъобщение, публикувано от Banque de France)). - В Евробарометъра с теренна работа от 9 октомври до 3 ноември 2025 г. 42 % са за еврото, 49 % са против и 9 % нямат мнение (The Sofia Globe). - В експресен Евробарометър от 2 до 9 февруари 2026 г. 62 % определят прехода като гладък, а 78 % се смятат за добре информирани (Европейска комисия (документ на Съвета на ЕС ST 8897/26)). - През юли 2026 г. над 80 % от анкетираните казват, че от началото на годината виждат значителен ръст на цените (Алфа Рисърч, публикувано на evroto.bg).

Как се променяха нагласите към еврото от 2022 до 2026 г.

Левът влиза в Механизма на обменните курсове на 10 юли 2020 г., а Съветът на ЕС одобрява приемането на еврото на 8 юли 2025 г. (Европейска централна банка (прессъобщение, публикувано от Banque de France)). Най-дългата публикувана серия за периода е на Алфа Рисърч. Тя обхваща девет национално представителни проучвания между ноември 2022 г. и юли 2026 г., като във всяка вълна са интервюирани по 1 200 души на 16 и повече години (Алфа Рисърч, публикувано на evroto.bg).

По наше изчисление по данни на Алфа Рисърч нетният баланс (одобрение минус неодобрение) е минус 17,6 пункта през ноември 2022 г. и плюс 7 пункта през юли 2026 г., т.е. изместване с 24,6 пункта (Алфа Рисърч, публикувано на evroto.bg). По-голямата част от промяната е станала преди самото приемане, защото през октомври 2025 г. одобрението вече е 51,1 %.

Защо агенциите дават различни числа за един и същ месец

През октомври 2025 г. Алфа Рисърч отчита 51,1 % подкрепа срещу 43,4 % неодобрение (Алфа Рисърч, публикувано на evroto.bg). В Евробарометъра с теренна работа от 9 октомври до 3 ноември 2025 г. подкрепата е 42 % (The Sofia Globe). По наше изчисление по данни на двете проучвания разликата в подкрепата е 9,1 пункта.

Извадката на Алфа Рисърч е 1 200 души във всяка вълна (Алфа Рисърч, публикувано на evroto.bg). По наше изчисление по данни на Алфа Рисърч максималната статистическа грешка при такава извадка е около ±2,8 пункта, така че разликата не може да се обясни само със случайността на извадката.

Първата причина е въпросът. Алфа Рисърч пита дали хората одобряват присъединяването към еврозоната (БНР). Мяра отделя принципното отношение от момента на приемане: 57,1 % са против еврото по принцип, но само 41,4 % избират отговора, че България никога не бива да го приема (БНР). В Евробарометъра от април 2023 г. 26 % искат еврото възможно най-скоро, 31 % след известно време и 26 % никога (The Sofia Globe).

От това следва нашият извод, че графата „против“ често събира и хора, които приемат еврото, но по-късно. Твърдото ядро на отказа в тези замервания е между около една четвърт и две пети от пълнолетните (БНР, The Sofia Globe). Делът на неопределените също е различен. В Евробарометъра той е 9 % (The Sofia Globe). При Алфа Рисърч през октомври 2025 г. той е 5,5 % по наше изчисление по данни на агенцията (Алфа Рисърч, публикувано на evroto.bg).

Цените като основно опасение преди и след прехода

Още през 2023 г. 70 % от анкетираните се опасяват, че с въвеждането на еврото цените ще бъдат вдигани неоправдано (The Sofia Globe). По данни на Евробарометър в доклада на Комисията 66 % от българите очакват еврото да повиши инфлацията, докато в Хърватия делът е бил 62 %, а в Латвия 57 % (Европейска комисия (документ на Съвета на ЕС ST 8897/26)). Закръгляването е най-оспорваният въпрос: само 41 % го смятат за винаги или често правилно, а 47 % казват, че рядко или никога не е било такова.

Измереният ефект е по-малък от възприятието. Месечната инфлация през януари 2026 г. е 0,6 %, около 0,1 пункта над очакваното, а след изключване на непреработените храни Комисията оценява общия ефект на 0,2 процентни пункта (Европейска комисия (документ на Съвета на ЕС ST 8897/26)). Въпреки това през юли 2026 г. над 80 % от гражданите казват, че виждат значителен ръст на цените на стоките и услугите, които ползват (Алфа Рисърч, публикувано на evroto.bg). Окончателната оценка на Евростат се очаква през втората половина на 2026 г..

Какво показаха проучванията след 1 януари 2026 г.

Двойното обращение на лев и евро продължава от 1 до 31 януари 2026 г. (Европейска комисия (документ на Съвета на ЕС ST 8897/26)). Експресният Евробарометър 575, проведен с лични интервюта от 2 до 9 февруари 2026 г., отчита 62 % оценка на прехода като гладък и ефикасен. В серията на Алфа Рисърч положителните оценки за прехода растат от 72 % през януари до 83 % през февруари и 93 % през юли 2026 г. (Алфа Рисърч, публикувано на evroto.bg).

Самата подкрепа за валутата се променя по-бавно. В данните на Евробарометър, цитирани от Комисията, 49 % смятат еврото за нещо добро за България, а 43 % мислят обратното (Европейска комисия (документ на Съвета на ЕС ST 8897/26)). Този въпрос е формулиран различно от въпроса „за или против“ от есента на 2025 г., затова двете числа не са пряко сравними (The Sofia Globe). При бизнеса 82 % смятат, че България се е справила добре, но оценките за краткосрочните ефекти са разделени поравно, 48 % срещу 48 % (Алфа Рисърч, публикувано на evroto.bg).

Как се сравнява България с другите нови членове на еврозоната

ЕЦБ е проследила осемте държави, приели еврото след 2002 г. Между последното проучване преди приемането и първото след него подкрепата нараства средно с около 11 пункта, а след приемането средното съотношение е 73 % „за“ срещу 22 % „против“ (Европейска централна банка). В Хърватия ръстът е 11 пункта (от юли 2022 г. до февруари 2023 г.), а в Латвия е 15 пункта.

Средното равнище в ЕС е по-високо от българското. През пролетта на 2025 г. подкрепата за еврото е рекордните 74 % в ЕС и 83 % в еврозоната (Представителство на Европейската комисия в България). По наше изчисление по данни на Алфа Рисърч одобрението расте само с 0,9 пункта от октомври 2025 г. до юли 2026 г. (Алфа Рисърч, публикувано на evroto.bg). Това не опровергава модела на ЕЦБ, защото той е изчислен върху Евробарометъра, а не върху данни на национални агенции (Европейска централна банка).

Как да четете проучване за нагласите към еврото

Първо проверете точния въпрос. Одобрението на членството, принципното отношение към еврото и предпочитаният момент на приемане дават различни дялове „против“ (БНР, The Sofia Globe). После вижте метода. Мяра работи по телефона, а Алфа Рисърч използва лични интервюта с таблет и стратифицирана двустепенна случайна извадка (Алфа Рисърч, публикувано на evroto.bg, БНР).

Следващата стъпка е възложителят. Проучването на Алфа Рисърч от 2025 г. е поръчано от Министерството на финансите (БНР). Възприятията за цените е добре да се съпоставят с официалните оценки на Комисията и с бъдещия доклад на Евростат (Европейска комисия (документ на Съвета на ЕС ST 8897/26)). Същата логика важи и за партийните замервания, например проучването на „Медиана“ от февруари 2023 г. или това от май 2024 г., а разликата между моментно намерение и поведение е обяснена в речниковата статия за електоралната нагласа.

Въпроси и отговори

Мнозинството българи против еврото ли беше преди приемането? Зависи от проучването. В Евробарометъра от октомври и ноември 2025 г. противниците са 49 %, а привържениците 42 % (The Sofia Globe). В серията на Алфа Рисърч от октомври 2025 г. превесът е на одобряващите, 51,1 % срещу 43,4 % (Алфа Рисърч, публикувано на evroto.bg).

Докога можеше левът да се обменя без такса в банките? Безплатната обмяна в банките продължи до 30 юни 2026 г., а задължителното двойно обозначаване на цените приключи на 8 август 2026 г. (Европейска комисия (документ на Съвета на ЕС ST 8897/26)).