Медиана

архив на социологическите проучвания

Речник

Електорална нагласа: намерението за гласуване в момента на проучването

Също: електорални нагласи, намерение за гласуване, вот намерение

Електоралната нагласа е заявеното намерение за кого да се гласува в момента на проучването. Защо е моментна снимка, а не прогноза, и как се чете в публикациите.

От Редакция на МедианаПубликувано: 2 мин. четене
Сградата на Народното събрание в София
Снимка: Plamen Agov · Public domain, източник

Електорална нагласа е заявеното от анкетирания намерение за коя партия или кандидат би гласувал, ако изборите бяха сега. Агенциите в България обикновено публикуват „електоралните нагласи“ в отделен раздел на докладите си, заедно с готовността за гласуване, оценките за институциите и доверието в лидерите.

Моментна снимка, не прогноза

Насоките на ESOMAR и WAPOR подчертават, че предизборните проучвания не трябва да се разглеждат като прогнози сами по себе си: те отразяват мнението към момента на проучването, а нови събития и информация могат да променят предпочитанията. Самите агенции често използват същия език. Алфа Рисърч например описва проучването си от 23 февруари до 2 март 2026 г. като „моментна картина на обществените нагласи“ и предупреждава, че в оставащите седмици избирателят може както леко да я коригира, така и съществено да я промени.

Как се чете

В една и съща публикация може да има числа на различна основа. В доклада от февруари 2026 г. дяловете на партиите са дадени „от решилите за кого ще гласуват“ (най-високият дял е 32,6%), а готовността за гласуване е изразена в брой хора: „около 3 млн. души“ заявяват категорична готовност да гласуват. Проучването е сред 1000 пълнолетни, със стратифицирана двустепенна извадка и пряко интервю с таблети по домовете. При четене си струва да се провери:

  • кога е теренната работа и колко време остава до изборите;
  • на каква основа са дяловете: всички пълнолетни, гласуващите или решилите;
  • колко са неопределените и колко няма да гласуват;
  • колко интервюта стоят зад дяловете на партиите.

Насоките на ESOMAR и WAPOR препоръчват ключовите елементи на метода, като подбора, формулировката и мястото на въпроса за вота, да се пазят еднакви през цялата кампания, за да могат поредните проучвания да се сравняват.

Нагласа и резултат

Нагласата става глас само ако човекът наистина отиде да гласува. Затова агенциите съчетават въпроса за партията с въпроси за избирателната активност. Колкото по-рано е проучването и колкото повече са колебаещите се, толкова по-голяма може да е разликата с изборния резултат. Сравненията между последните нагласи и официалните резултати за всеки избор са в раздела „Избори“, а причините за разминаванията между агенциите – в „Защо агенциите се разминават“.

Източници

  1. Алфа Рисърч: „Обществено-политически и електорални нагласи – февруари 2026“ (документ, публикуван от БНТ)
  2. ESOMAR и WAPOR: Guideline on Opinion Polls and Published Surveys (2014), т. 8.1

Терминът е обяснен от редакцията по източниците, посочени по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@mediana.bg.