Избори 2026 и нагласите в Европа, къде се вписва България

Избори 2026 в България се четат на фона на европейска тенденция, при която над 23 % от гласувалите в 31 държави подкрепят партии, определени от изследователите като крайнодесни, срещу около 10 % преди десетилетие и около 5 % през 1995 г. (The Guardian). Българските данни, с които разполагаме, са на Алфа Рисърч и показват различна картина: през януари 2025 г. ГЕРБ водят с 26,0 % (Алфа Рисърч), а през декември 2025 г. 40 % от българите очакват нови политически субекти (Алфа Рисърч). Двете серии мерят различни неща, затова ги съпоставяме внимателно.

Източник: PopuList, по публикация на The Guardian; разликите са пресметнати по данни на изданието (The Guardian).

Колко голям е делът на крайната десница в Европа

Анализът е на над 150 политолози и е воден от Матайс Роойдюн от Амстердамския университет за проучването PopuList (The Guardian). Той класира като крайнодесни партии, които съчетават два елемента: нативизъм и авторитаризъм. Reform UK оспорва това определение и твърди, че не е крайнодесна партия.

Такива партии участват във властта в Хърватия, Чехия, Италия и Финландия, а в Австрия, Белгия, Франция, Германия и Великобритания водят в проучванията (The Guardian). Има и загуби: нидерландската PVV изгуби почти една трета от местата си, а унгарският Fidesz беше убедително победен през април.

Нашият извод е, че общата цифра крие различни пътища. Делът расте в целия континент, макар отделни партии да губят, така че едно национално проучване не може да се чете като отражение на европейската средна стойност (The Guardian).

Какво движи вота, цените или значението на темите

Изследователите не откриват съществена промяна в нагласите към основните теми на крайната десница, например имиграцията. Тези теми обаче тежат много повече при избора на партия (The Guardian). Втори фактор е нормализирането: колкото по-успешни стават тези партии, толкова по-обичайни изглеждат.

Цената на живота е другата обща нишка в наличните материали. През октомври 2026 г. протести срещу растящите разходи във Франция прераснаха в безредици, а в Лион, Лил, Ница и части от Париж бяха въведени полицейски часове (3e-news). Германската производствена инфлация достигна 6,7 % на годишна база през септември, най-високото ниво от март 2023 г. В България Алфа Рисърч свързва песимизма за 2026 г. отчасти с ръста на инфлацията (Алфа Рисърч). По темата за цените на енергията в проучванията имаме отделен материал.

Нито един от източниците не доказва, че оскъпяването променя вота. Знаем само, че то присъства едновременно в улицата, в икономическите индикатори и в националните проучвания (Алфа Рисърч, 3e-news).

ГЕРБ, ПП-ДБ и Възраждане в числата на Алфа Рисърч за 2025 г.

Последните публикувани от нас национални числа по партии са от януари 2025 г., непосредствено след гласуването на кабинета „Желязков“ (Алфа Рисърч). Така агенцията ги публикува:

Източник: Алфа Рисърч, януари 2025 (Алфа Рисърч).

Агенцията описва борбата за второ място между ПП-ДБ и Възраждане като оспорвана (Алфа Рисърч). В декемврийското си проучване тя отбелязва известно сближаване между ГЕРБ и ПП-ДБ, намаляваща тежест на БСП и ИТН и изчаквателна позиция сред част от избирателите на Възраждане и МЕЧ (Алфа Рисърч). Същото проучване отчита ръст на желаещите да гласуват с около 300 000 до 500 000 души. Процентите по партии за декември в наличния текст липсват, затова не ги цитираме.

Могат ли българските партии да се нанесат на европейската скала

Не директно. Алфа Рисърч нарича Възраждане и МЕЧ „националистически формации“ (Алфа Рисърч), но това е описание на агенцията, а не класификацията на PopuList. Тя включва партии с поне едно място в парламента или 2 % на национални избори от 1989 г. насам (The Guardian). Наличните материали не дават класификация на конкретни български партии по тази скала.

Затова не събираме процентите на Възраждане и МЕЧ и не ги слагаме до европейския дял. Такова събиране би смесило агенционен етикет с научна класификация, а и базата на процентите в нашите откъси не е ясна.

Протести и оставка в България и по-широкият европейски фон

През януари 2025 г. 69 % предпочитат редовно правителство, а предсрочни избори искат едва 19 % (Алфа Рисърч). Първоначалната оценка за кабинета е 39 % положителна срещу 29 % отрицателна, а предходната политическа криза обхваща седем поредни избора. До декември картината се променя: 59 % подкрепят безусловно протестите, още 25 % ги подкрепят частично, а оставката на правителството е приета като логичен изход (Алфа Рисърч). България завършва годината на прага на еврото, а нагласите към еврото в проучванията са разгледани отделно.

Политическите сътресения в Европа в същото време са от друг вид. Politico съобщава, че белгийският крал е отказал оставката на министър-председателя Барт де Вевер (POLITICO Europe).

Това е нашето четене, не извод на източниците. Българската година минава от умора от изборите към очакване за нов политически субект, докато европейските числа показват засилване на вече утвърдени формации (Алфа Рисърч, The Guardian).

Каква е грешката при проучване с 1000 души

Декемврийското проучване на Алфа Рисърч е на 1000 пълнолетни, със стратифицирана двустепенна извадка с квота и интервю по домовете с таблети (Алфа Рисърч). По наша сметка по данни на Алфа Рисърч статистическата грешка при проста случайна извадка с тази големина е около ±3,1 пункта при дял от 50 % и около ±2,1 пункта при дял от 13 %. Квотната извадка не е проста случайна, така че цифрата е ориентир, не точна граница.

Разликата между ПП-ДБ и Възраждане през януари 2025 г. е 0,3 пункта, пресметнато по данни на Алфа Рисърч (Алфа Рисърч). Дори при извадка като декемврийската тя е много под ориентира от ±2,1 пункта, така че втората позиция не може да се определи със сигурност. За обосновка защо такъв обем стига вижте как се подбира представителна извадка от 1000 души.

Къде да проверите следващите числа

Politico поддържа раздели с обобщение на проучванията и с избори в Европа, включително за френския президентски вот (POLITICO Europe). PopuList е създаден преди осем години в партньорство с The Guardian и публикува класификацията на партиите (The Guardian). Алфа Рисърч публикува мониторинга си на собствения си сайт и го финансира със свои средства (Алфа Рисърч).

За национален контекст е полезна и избирателната активност от 1990 до 2026 г., където може да се проследи участието на избирателите в различните години.