Какво означава представителност при ниска избирателна активност

Какво означава представителност: доколко групата, която е попитана или е гласувала, прилича на всички с право на глас. Когато активността спадне от около 50,6% през април 2021 г. до около 34,4% през юни 2024 г., тази група се стеснява и всеки подаден глас носи по-голям дял от общия резултат (Таралеж).

Какво означава представителност на данните в едно проучване

В проучването представителността е свойство на извадката. Анкетираните се подбират така, че да отразяват пълнолетното население, а принципът е разгледан в материала за извадка и представителност. Пример е националното проучване на „Галъп Интернешънъл Болкан“ от периода 26 септември – 6 октомври 2026 г., проведено чрез пряко интервю с таблети сред 987 пълнолетни граждани (Manager.bg).

Тези 987 души описват пълнолетните, а не само онези, които ще гласуват. Същото проучване очаква между 2,3 и 2,4 милиона гласоподаватели, около 36% (Manager.bg). Между двете групи има разлика и тя е същината на проблема: представителната извадка на пълнолетните не гарантира представителна картина на гласувалите.

Неучастието също не е случайно. Над половината от симпатизантите на ГЕРБ и ДПС по-скоро не възнамеряват да гласуват, защото двете партии не участват със собствени кандидати (Manager.bg). Оттук следва наш извод: неучастващите имат политическа структура, затова гласувалите не са умалено копие на избирателните списъци.

Как се променя тежестта на един глас при по-ниско участие

Делът на един глас в общия брой подадени бюлетини е обратно пропорционален на броя гласували. Спадът от 50,6% на 34,4% означава, че при един и същ списък гласът съставлява около 1,47 пъти по-голям дял от подадените (пресметнато по данни на Таралеж).

Нагледно е с условен пример. За изборите през октомври 2026 г. право да изберат президент имат 6 590 000 души (NOVA). Ако към този списък се приложат двете равнища на активност, получаваме около 2,27 милиона гласа при 34,4% и около 3,33 милиона при 50,6%, или около 1,07 милиона гласа разлика (по наша сметка по данни на NOVA и Таралеж). Партия с един милион гласа би държала 44,1% от подадените при по-ниското участие и 30,0% при по-високото (по наша сметка по данни на NOVA и Таралеж).

Делът от всички с право на глас обаче не се променя: един милион гласа са 15,2% от списъка при всяка активност (пресметнато по данни на NOVA). Нараства тежестта в броените гласове, а не влиянието върху цялото общество. Таралеж стига до същото наблюдение: при фрагментиран парламент малки разлики могат да решат кой влиза в Народното събрание (Таралеж).

Активността на изборите от 2021 до 2024 г. в числа

Таблицата показва равнищата, на които се опира сравнението по-горе. Пълният ред от 1990 г. насам е в материала за избирателната активност в България от 1990 до 2026 г.

Източник: Таралеж, по данни на ЦИК, както ги посочва изданието (Таралеж)

От най-високата до най-ниската стойност в таблицата разликата е 16,2 пункта (пресметнато по данни на Таралеж). Възстановяването до 38,9% през октомври 2024 г. я намалява само частично.

Как расте активността през изборния ден

Числата, които се публикуват в хода на изборния ден, са междинни данни за участието, а не окончателен резултат.

Източник: Bloomberg TV Bulgaria, NOVA, БНР (Bloomberg TV Bulgaria, NOVA, БНР Радио Пловдив)

Към 16:00 ч. при президентските избори през 2021 г. активността е била 24,12% (Bloomberg TV Bulgaria, БГНЕС). Тогавашният балотаж е завършил с малко под 35%. Разликата във времето е 8,08 пункта в полза на 2021 г. (пресметнато по данни на Bloomberg TV Bulgaria).

Агенциите дават близки, но не еднакви числа: в 12:00 ч. „Алфа рисърч“ отчита 8,6%, а „Тренд“ 9,1% (Bloomberg TV Bulgaria). Към 14:00 ч. стойностите са 13,6% и 13,4%. Половин пункт разлика е естествена за различни методи и извадки.

Прогнозата за участието също е оценка с разлики

Преди изборите агенциите не са се споразумели за очакваното участие. Част от тях предвиждат около 40%, или 2 600 000 – 2 700 000 души (Bloomberg TV Bulgaria). „Галъп“ очаква 36%, между 2,3 и 2,4 милиона (Manager.bg). Разликата е около 4 пункта, а при списък от 6 590 000 души тя се равнява на няколко стотин хиляди гласа (по наша сметка по данни на Bloomberg TV Bulgaria, Manager.bg и NOVA).

Това има значение за извадката. Който решава кои от анкетираните да брои за „вероятни гласоподаватели“, прилага собствено допускане за активността. Допусканията на агенциите се различават: 36% (Manager.bg) и около 40% (Bloomberg TV Bulgaria). По-подробно е разгледано в материала за ниската активност и точността на проучванията.

Тежестите, с които се корегира извадката, са обяснени в тълковния речник на електоралната социология.

Кои групи остават неясни при ниско участие

Проучването на „Галъп“ показва колко подвижна е частта, която решава късно. От твърдо решилите да гласуват 52,8% са избрали още преди кампанията, а 34,7% са формирали позицията си по време на кампанията (Manager.bg). Общо 12,5% решават в самия край: 9,8% в последните дни и още 2,7% в изборния ден. Агенцията отбелязва, че този дял сам не преобръща разпределението, но при ниска активност може да окаже влияние.

Таралеж твърди, че при ниска активност нараства влиянието на твърдите ядра и на организирания вот (Таралеж). Изданието не дава измерима стойност на този ефект, затова за него няма числова проверка. Проучването може да каже колко от анкетираните са решили рано, но не и колко от тях реално ще отидат до урните.

Какво да проверите в публикувано проучване

Първо, върху каква база са процентите: всички пълнолетни, всички с право на глас или само вероятните гласоподаватели. Процент без база не може да се сравнява с друг.

Второ, размерът и методът на извадката. При 987 души грешката е около ±3,1 пункта при проста случайна извадка и 95% доверие (по наша сметка по данни на Manager.bg). Повече за четенето на такава грешка има в материала за статистическата грешка.

Трето, сравнявайте разликите с грешката. В проучването на „Галъп“ водещата двойка има 44,9%, а втората 24,8% (Manager.bg). Това е разлика от 20,1 пункта, далеч над грешката (по наша сметка по данни на Manager.bg). Двойките с 4,1% и 2,6% се различават с 1,5 пункта (по наша сметка по данни на Manager.bg), което е по-малко от изчислената по-горе грешка от около ±3,1 пункта.

Четвърто, датата на теренната работа. Проучването на „Галъп“ е проведено от 26 септември до 6 октомври 2026 г. (Manager.bg), а изборите са на 25 октомври 2026 г. (NOVA). Дългият срок между интервюто и вота оставя място за промяна, особено при дела на късно решилите.

Какво може и какво не може да се каже

Може да се каже, че при по-ниска активност всеки подаден глас е по-голям дял от броените, например около 1,47 пъти при 34,4% спрямо 50,6% (пресметнато по данни на Таралеж). Може да се каже и че агенциите дават различни оценки за участието преди вота (Bloomberg TV Bulgaria, Manager.bg).

Не може да се твърди, че неучастващите мислят като участващите, нито че гласувалите са умален модел на пълнолетните. Не може да се изведе нищо за крайния състав на електората от междинните часови данни.

За наблюдение остава сравнението между окончателната активност на ЦИК през 2026 г. и показателя от балотажа през 2021 г., който завършва малко под 35% (БГНЕС).