Екзитпол ЦИК 2026, къде данните от изборната нощ се разминаха с резултата

Всички екзитполове от изборната нощ на 19 април 2026 г. поставиха „Прогресивна България“ между 37,5 и 39,2 %, а окончателният резултат по данни на ЦИК е 43,91 % (Wikipedia, The Sofia Globe). Така екзитпол ЦИК 2026 е сравнение, в което агенциите са сгрешили в една посока, и тя е по-голяма от обичайната разлика между две агенции.

Колко се разминаха екзитполовете с резултата на ЦИК

Таблицата поставя двата екзитпола с публикувани числа до окончателния резултат. Разликата е резултатът на ЦИК минус данните на агенцията, в процентни пунктове.

Източник: екзитполове на „Алфа Рисърч“ и „Маркет Линкс“ (The Sofia Globe); резултат на ЦИК, както е представен в Wikipedia. Разликите са по наше изчисление по данни на Wikipedia и The Sofia Globe.

Страниците, които отворихме, не посочват размера на извадките в екзитполовете (Wikipedia, The Sofia Globe). Затова не можем да изчислим статистическа грешка и не твърдим, че разликите излизат извън нея.

Защо „Прогресивна България“ получи повече от всички екзитполове

Агенцията „Тренд“ даде на „Прогресивна България“ 39,2 %, „Мяра“ 38,7 %, „Маркет Линкс“ 38,9 % и „Алфа Рисърч“ 37,5 % (Wikipedia, Българско национално радио). Най-високото от тези числа остава с 4,7 пункта под резултата на ЦИК от 43,91 %. Това е по наше изчисление по данни на Wikipedia.

Четирите агенции се разминават помежду си с най-много 1,7 пункта, но всички са под официалния резултат (Wikipedia, Българско национално радио). Когато няколко независими проучвания грешат еднопосочно, по-вероятна е обща причина, а не случайна извадкова грешка. Страниците, на които стъпваме, не обясняват каква е тя, затова не я назоваваме.

ГЕРБ-СДС е на обратния полюс: „Алфа Рисърч“ даде 16,2 %, „Тренд“ 15,1 %, а в протоколите са 13,18 % при 433 755 гласа (Wikipedia). Всички пет партии над бариерата в екзитполовете са с отклонение в посоката, обратна на „Прогресивна България“, с изключение на самата нея (The Sofia Globe).

Мандатите, 105 и 110 срещу 131

Екзитполът на „Алфа Рисърч“ пренесе вота в 105 мандата за „Прогресивна България“, а този на „Маркет Линкс“ в 110 (The Sofia Globe). Окончателното разпределение е 131 от 240 места, или 54,6 % (Wikipedia, PolitPro). По наше изчисление по данни на Wikipedia и The Sofia Globe разликата е 26 и 21 мандата.

За мнозинството са нужни 121 места (The Sofia Globe). И двете проекции бяха под тази граница, а резултатът я надмина с 10 места (Wikipedia). Първата вечер данните описваха парламент без самостоятелно мнозинство, а протоколите дадоха обратното.

Кой остана извън парламента при 4,1 % в екзитпола и 2,97 % в протоколите

„БСП – Обединена левица“ получи 4,1 % и от двете агенции, което ѝ отреждаше 11 и 12 мандата (The Sofia Globe). В протоколите коалицията събра 97 753 гласа, 2,97 %, и остана без места (Wikipedia). Бариерата е 4 % (LIGA.net).

Обратният случай е „Възраждане“. Партията получи 4,19 % при 137 940 гласа и така премина бариерата само с 0,19 пункта (Wikipedia). Екзитполовете ѝ дадоха 4,9 и 5,1 % (The Sofia Globe).

Двете партии показват как работи ефектът на прага. Партия, която е на 4,1 % в екзитпол (The Sofia Globe), няма сигурно място в залата, ако към нея се добави грешка от порядъка на един пункт. Мандатите на други формации се преразпределят при всяка такава промяна.

Защо в справките се срещат 43,91 и 44,59 %

Резултатът на „Прогресивна България“ се цитира в два варианта. Таблицата, която ползваме, дава 43,91 % от 3 290 889 действителни гласа (Wikipedia). Друга публикация, позовала се на сайта на ЦИК при 100 % обработени протоколи, дава 44,59 % (LIGA.net).

Разликата идва от основата. В първия случай в знаменателя влизат 50 733 гласа „Не подкрепям никого“, във втория не (Wikipedia, LIGA.net). По наше изчисление по данни на Wikipedia 1 444 920 разделено на 3 240 156 валидни гласа за партии дава 44,59 %. Същата основа дава 13,39 % за ГЕРБ-СДС и 12,62 % за ПП–ДБ, в рамките на закръглянето до числата в LIGA.net.

Страниците на агенциите не уточняват коя основа са ползвали. При основа 44,59 % разликата за „Прогресивна България“ нараства до 7,1 пункта спрямо „Алфа Рисърч“ и 5,7 пункта спрямо „Маркет Линкс“ (The Sofia Globe, LIGA.net). Това е по наше изчисление. Затова при всяко сравнение основата трябва да е записана до числото.

Активност в изборната нощ и в протоколите

Окончателната активност е 50,70 % от 6 627 747 избиратели в списъците (Wikipedia). „Мяра“ обяви 48,5 %, а „Алфа Рисърч“ 51,1 % според публикацията на БНР (Българско национално радио). Една справка за изборите дава 51,1 % като окончателна активност (PolitPro). Тя не съвпада с 50,70 %, затова в таблицата ползваме само числото от Wikipedia.

Как да сравните екзитпол с протоколите на ЦИК

Първо проверете основата: процент от действителните гласове, от гласовете за партии или от явилите се. После запишете часа на публикуване, защото първите данни от секции не са равни на последните. Агенцията, размерът на извадката и броят на секциите в нея са следващото, което трябва да стои до числото.

Допълнителна разлика прави вида на проучването. Екзитполът пита гласувалите на излизане от секцията, а паралелното преброяване смята протоколите на извадка от секции. Двата метода са описани в материала за екзитпола и паралелното преброяване. Как са се държали проучванията преди други гласувания, показва прегледът на точността на проучванията при евроизборите 2019 и 2024.

Официалните числа на ЦИК са на сайта на комисията за резултатите, който не успяхме да отворим в тази сесия (Wikipedia). Преди цитиране ги сверете там, а не само по публикации, които ги препредават.